logo

Равноапостолните жени-мироносици

† Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ

mironosici1.jpg

В Христа Иисуса жените са равни на мъжете.

През Първата световна война, когато мъжете бяха на война, жените се бяха нагърбили с тежката полска работа; те оряха нивите, те жънеха и вършееха, те хранеха България и на фронта, и във вътрешността. Не е вярно, че жената е по-слаба; когато жената се вдъхнови, тя става герой; така я виждаме и в историята на християнството.

Ето, празнуваме паметта на светите мироносици - жени, които се показали по-безстрашни от мъжете.

След Голготската саможертва на Господа Иисуса Христа, Който бил поруган, разпнат на кръст, убит, погребан, запечатан в гроба, учениците стояли заключени „страха ради иудейскаго". А жените, ученици на Господа, са били безстрашни да отидат сутринта рано на Христовия гроб не за да видят Учителя жив, а да го помажат по еврейския обичай с благоуханни масла, понеже не са могли да сторят това в деня на Неговото погребение. За тях нямало страх от иудеите, нито са се бояли от стражата, която била поставена на Христовия гроб. Взели необходимите материали, с които да помажат покойника си, и безстрашни отишли на гроба Му. Така те станали първи свидетели на Христовото безсмъртие след смъртта и Възкресението. И ония небесни жители, които ги посрещнали на Христовия гроб, ги изпратили да известят на апостолите, че страхът им е неуместен, че Христос е безсмъртен и че никой от Неговите ученици не бива да се бои от злото на враговете, понеже Той е възкръснал, жив и всемогъщ.

Прочети още...

Евангелско четиво (Иоан 20:19-31) ДОБРО НЕВЕРИЕ

Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. (Йоан 20:25)

Христос воскресе!

     Според Свещеното предание възкръсналият Христос се явил най-напред на Своята Майка по плът – Пресвета Богородица, Която след погребението Му останала недалеч от Честния Гроб в очакване на великото събитие на Възкресението. След това Господ се явил на Мария Магдалина и на другите жени мироносици, а в неделя вечерта – на Своите ученици и апостоли, без обесилия се Иуда и отсъстващия Тома. Тома бил пламенна личност. Когато неговите съученици възнегодували срещу Христа, че отново тръгва за Иудея, където неотдавна юдеите щели да Го убият с камъни, Тома рекъл: “Да идем и ние да умрем с Него” (Йоан 11:16). Същият преживял особено тежко страданията и кръстната смърт на Учителя си и когато неговите съученици му съобщили, че Христос им се е явил, възкръснал от мъртвите, той повече от радост и възторг, отколкото от съмнение, възкликнал, че докато не види и не осезае лично това преславно чудо, няма да повярва. Правейки задълбочен анализ на това „блажено Томино неверие", както го наричат древните химнографи на днешната служба, свети Йоан Златоуст отбелязва, че Тома, горейки от ревност да проповядва на езичниците за възкръсналия Христос, е искал тази светла проповед за победата на Живота над смъртта да не се основава на разказите на Петър или на другите апостоли, а на неговата лична опитност и преживяване и така неговото благовестническо слово да бъде по-мощно и действено. Със своето „добро и блажено неверие" апостол Тома отстранява всяко съмнение на здравия човешки разум в Христовото Възкресение и ни учи да бъдем благонамерено критични към разказите за чудеса, знамения и личби, каквито днес изобилстват. Последният урок, който този светозарен апостол на трезвението ни дава, е, че не всяка вяра е здрава и спасителна, както и че не всяко неверие е отрицателно и губително! 

Прочети още...

 

Евангелско четиво (Йоан 12:1-18)
 ХРИСТОС ИДЕ!

Осанна! Благословен Идещият в име Господне. (Йоан 12:13)


      Честит празник:, честито Връбно Възкресение, братя и сестри!      Нещо странно, нещо ужасно забелязва внимателният взор на християнина, когато чете евангелската история за Входа Господен в Йерусалим. Многохилядната тълпа, посрещаща Царя на славата Христос Господ, ликува, радва се, смее се, а Христос горко плаче (Лука 19:41). И обратно, много пъти, когато Спасителят се е радвал заради изцерението на излекуваните от Него телесни или духовни страдалци, юдеите скърбели. Откъде идват тези аномалии и контрапункти?   Прочети още...

Спасението на душата е крайна и върховна цел на християнския живот. Спасението има две страни: обективна и субективна. Спасението откъм обективната му страна е извършено от Спасителя Господ Иисус Христос чрез Неговата изкупителна смърт и произтичащите от нея благодатни плодове. Но в постигане на своето лично спасение участвува и сам човек чрез вяра в Иисус Христос (Марк 16:14) и добродетелен живот. В това пък се състои субективната страна на спасението. Пътят към спасение откъм субективната му страна е труден, тесен и трънлив. Той е път на покаяние и подвизи, на тежка борба срещу злото и греха. По тоя път са минали преподобните отци и майки, оставяйки ни пример на подражание и насърчение.

Ярък пример в това отношение е днес чевствуваната преподобна майка Мария Египетска.

Прочети още...

Страница 1 от 32

Нагоре